Малко преди официалния старт на кампанията за избори „две в едно“ – парламентарни и президентски, повечето неизвестни паднаха.

На 14 ноември думата ще имат избирателите.

Какви са прогнозите на социолози и политолози за основните интриги?  Как включването на проф. Анастас Герджиков и на Лозан Панов ще структурира битката за държавен глава? В каква посока ще погледнат електоратите, ако се стигне до втори тур? Да очакваме ли преподредба и изненади в третото за тази година състезание за парламент?

С тези въпроси Епицентър.бг се обърна към водещи наблюдатели.  

Днес ви предлагаме гледната точка на политолога Георги Киряков.

– С издигането на проф. Анастас Герджиков и на Лозан Панов битката за президентския вот най-сетне доби ясен контур и интрига. Може ли в тази конкурентна среда изходът да е ясен на първи тур или балотажът става сто процента сигурен?

– Всъщност кандидатурата на Лозан Панов не направи интригата заплетена, тъй като тази кандидатура няма да има никакво значение за изхода от вота на първия тур и ще има надценена роля за втория тур. Интригата около изхода на президентските избори е при всички положения свързана с кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Защо? Най-вече заради факта, че Радев няма срещу себе си ясно очертан партиен враг, какъвто безспорно би имал, ако ГЕРБ бяха издигнали чисто партиен кандидат. В такъв случай Радев с огромна вероятност на случване щеше да спечели на първи тур. Сега обаче, при „огледалната“ кандидатура на проф. Герджиков, подкрепен от инициативен комитет, в който личат имена на видни личности, свързани с носталгичните години от началото на прехода и „Времето е наше“, както и с всички последващи опити за оттласкване на България от орбитата на влияние на Русия, се цели ясно отграничаване и окрупняване и завръщане към двата големи масива гласоподаватели в страната. Това са условните „десни“ и „леви“, или „антикомунисти“ и „комунисти“, искащите повече Европа в България и „носталгиците“ по предишния режим, копнеещи за завръщане към близостта между руския и българския народи, които масиви, между другото, бяха разбити и разпарчетосани от Радев по време на протестите миналата година, в опит да ги преоформи като такива на „промяната“ и такива на „статуквото“.

Затова на този фон всички останали кандидатури, в това число и на Лозан Панов и Моасе, изглеждат и ще изглеждат като декори от епична драма, разиграваща се на българската политическа сцена. И така, с кандидатурата на проф. Герджиков ГЕРБ не просто се „върна в мача“, а е напът да докара епичния сблъсък до балотаж, където победата на Радев може да се окаже не толкова сигурна, особено ако условно нареченото статукво мобилизира повече вот. Така ще катурне сериозно претоварения изтребител на Радев, който в желанието си да покаже колко добре управлява самолета, покани на него повече хора, отколкото може да побере тясната му президентска кабина.

– При балотаж Румен Радев-Анастас Герджиков коя партия към кого ще прелее гласове и как това ще повлияе на крайния резултат? Избори с фотофиниш?

– При почти сигурно очерталия се балотаж Радев-Герджиков от съществено значение ще са гласовете на ДПС, на следващо място по важност ще е поведението на гласоподавателите на Демократична България, които още отсега са силно разколебани, заради солидната кандидатура на професора, както и заради някои от имената в инициативния му комитет. На следващо място ще е важно как ще бъдат мотивирани гласоподавателите на сериозно отслабените патриоти, които ще участват със свои кандидати, макар и само на олимпийски принцип. Разбира се, ще са от значение всички онези леви избиратели, които Радев успя да разочарова с действията си и с координираните си атаки срещу БСП в последните седмици. Виждате колко е нестабилна позицията на настоящия президент, когато в играта се включат повече фактори от простото „ураджийство“ и фенски пристрастия. А дали резултатът ще се определи с фотофиниш или не, не е от значение, когато дори и един глас е достатъчен, за да бъде съборена „кулата от карти“, която Радев издигна, но без да се е научил как да я удържи цяла.

– Как ще гласуват симпатизантите на ДБ, ако изборът им се сведе до Радев-Герджиков?

– Изборът им още на първи тур ще се сведе до Радев-Герджиков. А на втори може да се окаже, че повечето ще подкрепят проф. Герджиков. Всичко ще опре до стария „антикомунистически“ условен рефлекс, който сработваше в полза на СДС до разпада им, както и при Борисов в продължение на много години. Ходът на Борисов с професора беше силен, инстинктивен и в края на краищата може да се окаже успешен, колкото и да не им се иска и да не им се вярва на всички противници на Борисов. В националната политика по време на избори, особено на президентски, гласоподавателят действа емоционално и почти никога рационално. Всички послания, отправяни от двамата основни кандидати, трябва да са прости, ясни и кратки. Който се опита да остроумничи, да реди сложни, катастрофични сценарии, да обяснява „надълго и нашироко“, ще претърпи електорална катастрофа. Ще бъде странно президентът Радев, който изгря на политическата сцена едва в края на мандата си с лозунга „Мутри вън“ и вдигнатия юмрук, да се поддаде на натиска за интелектуална битка с професор по класическа филология. Но пък, ако продължи да вдига юмрук и да отправя лозунги за изчегъртване на мафията от властта, няма да е никак актуален, не само защото срещу себе си няма класически партиен кандидат на ГЕРБ, а класически филолог, но и заради простия факт, че управлява чрез служебно правителство достатъчно време, за да успее да свърши поне половината от поставените задачи.

– Няколко претенденти се насочват към гласовете на русофилите. Вашата прогноза – ще се пренасочат на втория тур или няма да гласуват?

– Ето ви още един аргумент защо победа от първи тур на Радев на настоящия етап е несигурна. Русофилите, не само в средите на БСП, са разочаровани от доста действия на настоящия президент, затова ще са по-склонни да се въздържат от гласуване, отколкото да си запушат носа и да подкрепят Радев с отвращение на втори тур. Ще го накажат, така както седесарите наказаха Петър Стоянов, заради заигравките му с настъпващия на родната шахматна дъска по онова време цар.

– Очаквате ли по-висока избирателна активност на 14 ноември като резултат от сливането на двата вота? Ще намерят ли стимул традиционно нагласуващите този път да отидат до урните?

– Традиционно негласуващите ще си останат традиционно негласуващи. Ключът ще е в нетрадиционно гласуващите. Тези, които променят вота си поради много причини. Тези, които на изборите на 11 юли подкрепиха ИТН, а сега са готови да пренасочат доверието си към Кирил Петков и Асен Василев. И независимо как ги определяме, те винаги намират аргументи за това пренасочване на доверие и надежди. Всяка партия, която в предизборните си стратегии е залагала на търсенето на доверието на негласуващите, е претърпяла неизбежна катастрофа. Традиционно негласуващите не се трогнаха дори когато направиха изборите задължителни, факт, който още не е законодателно отменен. Няма как да си представя те да са в основата на интригата за крайния резултат. Традиционно негласуващите не се поддават дори на финансов стимул, как да очакваме да направят усилие и да отидат до урните този път. С какво политиците ги убедиха, че са по-различни?

– Коя битка ще следи избирателят с по-голям интерес – за държавен глава или за парламент? В чий интерес е вотът „две в едно“?

– Отсега е видно, че президентският сблъсък ще е водещият в предстоящия на 14 ноември вот. Но проблемът за всички големи партии е, че ще трябва да се борят за публично внимание, което не искат да привличат излишно. Както и че номерата на бюлетините на кандидат президентските двойки , подкрепени от ГЕРБ и БСП, ще е различен от номера им в интегралната бюлетина за парламентарните избори. Това е валидно за първи тур, разбира се. На втория тур ще сработи друга политическа логика, за която загатнах преди малко. И все пак партиите ще трябва да влязат във фронтален сблъсък в защита на избора си между волята и интелекта, между Радев и Герджиков. Като същевременно трябва внимателно да пресмятат бъдещото си влияние в следващия парламент, който се очертава все така фрагментиран и с неясно мнозинство, въпреки всички заклинания на партийни лидери, че ще направят необходимото за съставяне на правителство. Не е без значение и фактът кой ще прави следващо служебно правителство, ако не се постигне нужния компромис за стабилно и трайно управление. Много високи залози се правят в момента, без да е ясно кой с какво разполага, затова и политическите блъфове няма да са изненада. Парадоксалното в тази ситуация е, че изборите „две в едно“ не са в ничий интерес. Затова и Радев се опитваше да ги избегне с всички възможни средства на разположение. А ГЕРБ настояваше на тях само защото не бяха изгодни на Радев.

– Има ли потенциал „Продължаваме промяната“ да застраши първото място на ГЕРБ?

– „Продължаваме промяната“ са силно надценен политически проект и това ясно ще се види в изборната нощ. А те са силно надценен политически проект, понеже никой не може да каже откъде ще генерират гласовете, които излизат от социологията. Както и заради факта, че вече търпят отлив на подкрепа заради разочарованието от немалкото скандали, разразили се около основните лица на този проект. Да не говорим, че само солидно изградени партии с цялата номенклатура от необходими предварителни дейности и структури, може да реализира пълния потенциал на едно стихийно зараждащо се доверие. Освен това, те застанаха зад кандидатурата на Радев в момент, в който самият Радев не е в особено добра политическа кондиция.

– Оформи се зона в социологическите проучвания, която можем да наречем зона на претендентите за второто място. Там са ПП, БСП, ИТН, ДБ. Възможни ли са изненади в това поле?

– Повече от очевидно е, че не е важно второто, третото и т.н. място, когато, първо, ГЕРБ отново си връща първенството, и второ, когато няма пълна яснота дали изброените партии, без БСП, са в нужната кондиция да постигнат споразумение за съставяне на мнозинство, което освен да сглобят, трябва и да удържат, но и да съберат повече от 121 мандата, което без БСП е немислимо. Изключването на ГЕРБ и ДПС от властовата формула не е само въпрос на желание, но и на проста парламентарна сметка. Такава сметка още никой не може да направи, без да я надпише, т.е. да заблуждава умишлено. Резултатът от първия тур на президентските избори в това отношение ще е от жизненоважно значение за прогнозирането на възможните бъдещи развития на политическата ситуация. Този резултат може да бъде причина както за поредното скарване между партиите, така и в партиите.

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ НИ ВЪВ

Facebook