В отсъствието на Меркел политическите напрежения в Европа внезапно ще избухнат на повърхността. Един от рисковете е да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства на Изток, пише Иван Кръстев за „Дойче веле“.

По средата на шосето няма нищо друго, освен жълтата хоризонтална маркировка и някой и друг прегазен броненосец – този популярен цитат днес звучи като аксиома за новата американска политика. Изборите в неделя за щастие показаха обаче, че в Германия тази аксиома не важи. Тъкмо обратното: Германия с най-голяма вероятност ще намери следващото си правителствено мнозинство именно „в средата на шосето“.

Всеки път, когато се явяваха пред урните през последните две десетилетия, германците не избираха между две противоположности, а гласуваха помежду им. Разликата е от съществено значение. Ние „избираме“, когато трябва да предпочетем едната от две видимо различаващи се алтернативи: Доналд Тръмп или Джо Байдън, Ярослав Качински или Доналд Туск. В другия случай ние гласуваме помежду им, както постъпиха германските избиратели на последния вот. Да, между големите политически сили имаше разлики, но и четирите партии, които имат шанса да влязат в следващото германско правителство, се движат вътре в рамката на либералния консенсус. „Алтернатива за Германия“, която получи малко повече от 10%, така и си остана под карантина в едно отдалечено кьоше на германското политическо пространство.

И докато Германия плавно се придвижва към ерата „след Меркел“, по всичко личи, че ЕС тепърва трябва да се научи как да оцелява в един свят без Меркел. При това положение можем дори да си представим, че правителствената смяна в Берлин ще промени политиката на ЕС повече, отколкото политиката на самата Германия. Защото „след Меркел“ и „без Меркел“ не са едно и също.

Меркел имаше магическото умение да прехвърля мостове над политически пропасти

Последното допитване на Европейския съвет за външна политика в навечерието на германските избори показа, че в хипотетичната ситуация на избор между Меркел и френския президент Макрон за „президент на ЕС“, едно отчетливо мнозинство от европейците би дало гласа си за германската канцлерка. Меркел с лекота печели във всички 12 държави, където се проведе допитването, включително и във Франция, а за голяма изненада тя получава подкрепа и от двата противоположни полюса в силно поляризираните европейски общества. Оказва се, че за своите фенове тя е „най-голямата надежда“, а за повечето си противници – просто „по-малкото зло“.

Досегашната германска канцлерка умееше да хвърля мостове над политическите пропасти и да убеждава всички наоколо, че винаги може да се намери компромис. Тя наистина въплъщаваше иначе несъществуващия политически център в Европа. И когато Меркел си тръгне, острите политически напрежения, които бушуват все още само в подмолите на по-нататъшната европейска интеграция, внезапно ще избухнат на повърхността. А следващият германски канцлер, независимо дали ще е мъж или жена, независимо как ще се казва, едва ли ще притежава магическото умение на Меркел да посредничи за постигането на наглед невъзможни политически компромиси. Един от рисковете е опасността да ескалира културната война между Брюксел и антилибералните правителства във Варшава и Будапеща.

В Германия Зелените и либералите имат сериозни различия помежду си относно данъчната политика, но и двете партии смятат защитата на човешките права като ключов елемент от своята политическа идентичност. Като имаме предвид и факта, че тъкмо тези две партии привличат относително най-много млади избиратели, особено важно е, че те много държат на правата на сексуалните малцинства и на независимото правосъдие. С други думи, можем да очакваме, че Берлин дори ще усили критиките си срещу посегателствата над правовата държава в Полша и в Унгария. Брюксел вече ясно даде да се разбере, че „градовете, свободни от ЛГБТ“ в Полша ще бъдат лишени от европейски пари. Ще има обаче и обратна реакция: в Полша и в Унгария ще се усили реториката срещу Брюксел и срещу Германия. Привържениците на г-н Орбан и на г-н Качински може да не вярват, че „Дяволът носи Прада“, но са твърдо убедени, че той гласува за Зелените и за либералите в Германия.

Либерална демокрация срещу авторитарен популизъм

Пред лицето на такова предизвикателство, каквото е отношението към Централна и Източна Европа, според мен новото германско правителство трябва да не забравя три обстоятелства.

Първо, когато става дума за либералните ценности, тази част от континента изобщо не е хомогенна. В столици като Будапеща и Варшава политическите предпочитания на гражданите, пък и изборните резултати, са по-близки до тези в Берлин и Хамбург, отколкото в обезлюдените, селски региони на техните собствени страни. Второ, ако ХДС/ХСС не влязат в следващото германско правителство, в цяла Западна Европа (ако не броим Ирландия, Австрия и Гърция) няма да остане нито един дясноцентристки правителствен ръководител. Така разломът между Изток и Запад ще започне да се привижда като разлом между дясно и ляво, докато в действителност става дума за сблъсък между либералната демокрация и авторитарния популизъм.

И трето: господата Орбан и Качински от сърце обичат културните войни, особено когато те отклоняват вниманието на електората от корумпирания им управленски стил. Но либералната опозиция на Изток е убедена, че може да постигне истинска политическа промяна единствено, ако се фокусира върху корупцията. Пита се тогава: Каква е най-добрата възможна политика на Берлин пред лицето на антилибералния обрат в Средна Европа? Очевидно онази, която най-ефикасно ще помогне на либералните среди в тези държави да печелят избори.

*Политологът Иван Кръстев е председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna).

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ НИ ВЪВ

Facebook