След шестнадесет години на власт, канцлерът Меркел скоро ще се пенсионира. Нейните мандати бяха белязани от кризи, през които тя трябваше да държи кормилото.

„Дойче веле“ анализира протоколите от всички сесии на Бундестага и определи кои кризи са най-големи.

Коронакризата

Тази дума беше изречена за първи път в Бундестага следобед на 12 февруари миналата година.

„Скъпи колеги! Вирусът, който се разпространява от Китай, има глобални последици“. Така започна речта си в пленарната зала федералният министър на здравеопазването Йенс Шпан.

По това време имаше само няколко случая, които се превърнаха в пандемия. Само в Германия над 90 000 души са починали от вируса. Депутатите в Бундестага спореха за защитните маски и реда на ваксинация, за блокирането и премахването на мерките.

Въз основа на протоколите от парламентарните сесии, вирусът е споменат от трибуната повече от 10 000 пъти досега, най-често в рамките на разискванията, проведени на 14 май миналата година. Тогава на дневен ред беше Законът за защита от инфекциозни болести, както и пакетът от финансова помощ. Пандемията се превърна в доминираща политическа тема.

И това е последната голяма криза в ерата на Ангела Меркел.

Протоколите на Бундестага документират, че преди коронавируса германската политика и мандат на Ангела Меркел от 2005 г. насам са белязани от три други кризи: пристигането на повече от милион бежанци, финансовата криза и кризата с климата.

„По време на кариерата си канцлерът очевидно беше най-загрижена за кризата с еврото и финансовата криза“, каза Урсула Вайденфелд, журналист и биограф на Ангела Меркел. „Защото ключовият въпрос беше как да запазим Европа заедно. И каква роля играе Германия в тази Европа?“

„Чадъри“ за спасяване от фалит

В парламента Меркел направи всичко, за да подкрепи страни като Гърция, Португалия или Ирландия, тоест да спаси страните от фалит с „чадъри“ под формата на помощ за милиарди долари. Различни форми на финансова помощ в Бундестага са споменавани повече от 2000 пъти.

„Ако еврото се провали, тогава и Европа ще се провали“, каза Меркел през май 2010 г.

Координацията между парламента и федералното правителство по онова време беше много добра, припомня либералът Херман Ото Золмс, депутат с почти четири десетилетия опит. „Благодарение на това успяхме сравнително бързо да овладеем финансовата криза“, спомня си той в интервю за ДВ.

Въпреки това Меркел често трябваше да оказва натиск върху собствените си християндемократи, за да се съгласят да помогнат на страни, застрашени от фалит. Разривът в рамките на консервативния лагер имаше последици: „Трябва да се припомни фактът, че Алтернатива за Германия всъщност възникна поради съпротива срещу политиката на Ангела Меркел за спасяване на еврото”, казва Урсула Вайденфелд.

Бежанци и мигранти

Малко по-късно, от 2015 г. насам, Алтернатива за Германия се фокусира върху въпроса за миграцията – броят на хората, които избягаха от Сирия и други страни и потърсиха убежище в Германия, рязко скочи въпросната есен. Само за година близо милион бежанци пристигнаха в Германия.

Сирия е един от термините, които най-често се споменават в дебатите в Бундестага по времето на Ангела Меркел – на сесията през декември 2015 г. дори повече от 600 пъти. Това беше денят, в който депутатите подкрепиха ангажимента на Бундесвера в борбата срещу „Ислямска държава“.

През август 2015 г. Меркел произнесе прочутата си фраза „Ще успеем“ („Wir schaffen das“).

Но дори преди 2015 г. тази тема беше обсъждана в Бундестага. Канцлерът нарече интеграцията „ключова задача на нашето време“ и в първата си реч на канцлер в Бундестага през 2005 г.

По онова време тя нямаше представа колко трудна ще бъде задачата. Терминът „интеграция“ беше споменат около 350 пъти на парламентарните дебати през февруари 2016 г., докато „бежанци“ бяха споменати 380 пъти, а „убежище“ 360 пъти.

Промени ли се тонът на дискусията през последните десетилетия, в допълнение към обсъжданите теми? Да, твърди Херман Ото Золмс. „С влизането на Алтернатива в парламента изборът на думи стана по-остър.“

Климатичната криза

Това е тема, която от години е във фокуса на Бундестага – всъщност никоя друга тема не е била на преден план толкова дълго, колкото климатичната криза. Терминът „защита на климата“ се споменава в 4/5 от сесиите на Бундестага, откакто Меркел стана канцлер – той е документиран в 768 от общо 958 сесии.

В първата си реч в края на 2005 г. Меркел представи опазването на климата като икономическа тема: „Износът на технологии и опазването на климата са тясно свързани днес. Мисля, че можем да демонстрираме ролята си в тази област като световни шампиони по износ.“

През следващите две години Меркел се представяше за „канцлер на климата“, застанала в червено сако пред топящите се ледници. Тогава Германия беше пионер и лидер във възобновяемата енергия.

Но след като повече от 12 000 пъти в Бундестага е споменато „опазване на климата“, балансът е посредствен. Трябва да се признае, че Бундестагът прие закони, които насърчават използването на възобновяема енергия и опазване на климата – но това бяха компромиси, според активистите тези действия са дошли твърде късно или не са стигнали достатъчно далеч. Едва миналата година депутатите одобриха излизането на Германия от експлоатацията на въглища до 2038 г.

В настоящата предизборна кампания преди гласуването на 26 септември опазването на климата е една от най-важните теми – наводненията през юли показаха на хората колко реална е заплахата. Предвид опасностите от суша, жега и наводнения, „климат“ може да бъде една от най-често споменаваните думи в следващия Бундестаг. /БГНЕС

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ НИ ВЪВ

Facebook