Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева получи звание на Американския университет в България – „Доктор хонорис кауза“. Отличието е заради заслугите ѝ в областта на международното сътрудничество и хуманитарната помощ. На церемонията в Благоевград Георгиева отправи специална реч, предаде Нова тв.

„Преминахме през и все още не сме загърбили безпрецедентна криза. През 2020 г. световната икономика беше на ръба на тотален срив и изживяхме най-тежката рецесия в мирно време след Голямата депресия. През 2021 г. прогнозата ни е за възстановяване, но то също се отличава от всички останали — със спирания и нови проблеми, които се появяват на хоризонта. Какво научихме от кризата до момента? – Научихме, че сме взаимосвързани и зависими от природата“, заяви Георгиева по време на изявлението ѝ.

Ето цялата реч на управляващия директор на МВФ:

Благодаря ви сърдечно, д-р Евънс. Чувствам се дълбоко трогната.

За мен и семейството ми днес е един изключителен ден. Дъщеря ми, която също е възпитаничка на АУБГ, е тук с евентуално друга бъдеща възпитаничка на университета — моята внучка, както и с кръстницата й, която също е ваш възпитаник.

Бих искала да отдам заслужено признание на посланик Херо Мустафа — България нямаше да има този прекрасен университет без всеотдайността и щедростта на американския народ. Бих искала да благодаря на кмета Стоянов за присъствието му на днешното събитие, както и да отбележа присъствието на областния управител Шушков и на председателя на общинския съвет Радослав Тасков. Благодаря ви, че сте тук.

За мен е особено важно, че церемонията се провежда в рамките на честването на 30-годишнината на АУБГ. Защото през 1991 г., когато университетът отвори врати, аз поех по пътя, който ме отведе до мястото, на което се намирам днес — начело на МВФ, след като през същата година спечелих стипендия на комисията „Фулбрайт“ за обучение в Масачузетския технологичен институт.

Толкова вълнуващо е, че скъпи приятели — Енчо Господинов, Боб Зелих, Нгози Оконджо-Ивеала — отделиха от времето, за да ви предоставят доказателства за правилността за Вашето решение. Трябва да призная, че изпитвам известно смирение, слушайки думите им. И за да разведря атмосферата, ще Ви припомня един известен цитат: „Още съм жива!“

И така, какво бих искала да споделя с вас днес? Мислех да ви разкажа за невероятния опит от последните две много трудни години откакто съм начело на МВФ и за това какви поуки си извадих за бъдещето.

Уроци от една криза без аналог

Преминахме през и все още не сме загърбили безпрецедентна криза. През 2020 г. световната икономика беше на ръба на тотален срив и изживяхме най-тежката рецесия в мирно време след Голямата депресия.

През 2021 г. прогнозата ни е за възстановяване, но то също се отличава от всички останали — със спирания и нови проблеми, които се появяват на хоризонта.

Какво научихме от кризата до момента?

Научихме, че сме взаимосвързани и зависими от природата.

Уверихме се в невероятната ни изобретателност, за което свидетелства невероятния успех на учените и изследователите, които разработиха ваксини за рекордно кратко време.

Уверихме се и в способността ни да правим наглед немислими неща в ситуация, в която обстоятелствата ни притискат да продължим да се движим напред.

По-конкретно, успяхме да изведем световната икономика на безопасен пристан, като осигурихме огромна подкрепа чрез инструментите на фискалната и паричната политика.

А ние, европейците, се ориентирахме към заемането на парични средства на пазарите като колектив — нещо, което мислех, че няма да доживея.

Също така признахме, че икономическата политика не може да бъде оставена изцяло и единствено в ръцете на икономистите. МВФ за първи път интегрира в прогнозите си епидемиологични данни за способността на ваксината да ни предпази и за въздействието на бъдещи варианти, за да бъде в състояние да определим вероятния път на развитие световната икономика.

И за да ви разкажа за тази година, все още очакваме ръст на световната икономика от приблизително 6%, който обаче остава променлива величина, тъй като някои държави се справят по-добре от други.

Научихме и доста за пукнатините в нашия свят.

Най-очевидната от тях е пълната липса на готовност за пандемия, за която учените неведнъж са ни предупреждавали.

Второ, научихме, че когато пандемията дойде, колективната ни способност за действие не сработи.

Научихме също така, че в трудни времена някои са по-добре защитени от други. Видяхме, че богатите страни с развита икономика успяха да отделят 28% от своя БВП за фискална и парична подкрепа, за да смекчат въздействието на кризата върху бизнеса и хората.

Какъв процент отделиха нововъзникващите пазари? 6%.

А бедните страни? Само 2% от много по-нисък БВП.

До какво доведе това? До нарастване на различията в рамките на отделните държави, между хората, които живеят по-добре и всички останали, като тези, които имат достъп до цифровата икономика. Много важно е, че се увеличи между отделните страни. Защо това трябва да има значение за всеки от нас? Защото ако продължим да вървим по този път, тази ситуация много скоро ще доведе до несигурност и нестабилност в света, в който живеем.

Мога с гордост да кажа, че в МВФ предприехме решителни действия. Институцията предостави финансови спасителни въжета — реални спасителни въжета — на 86 държави. През април миналата година ми се обадиха президенти и министър-председатели с думите: „Кристалина, благодарим на Бога за Фонда, защото ако ви няма, няма да можем да плащаме на медицинските сестри и лекарите си, няма да можем да подпомагаме бизнес сектора.“

Нгози спомена специалните права на тираж. Забележително постижение е, че колективно успяхме да дадем тласък на световната икономика в размер на 650 милиарда долара. Това е най-голямата емисия на специални права на тираж в историята на Фонда—подкрепата след световната финансова криза беше на стойност 250 млрд. и хората смятаха, че е в нечувано голям размер.

Инструментът е наистина чудодеен и функционира благодарение на колективните съгласувани действия на всички страни. В МВФ членуват 190 държави — някои изключително силни, а други слаби. Колективната сила на тези наши членове ни позволява да предоставим неограничена във времето кредитна линия на по-слабите държави, за да преодолеят кризата, пред която сме изправени.

А за тези, които може би се интересуват, колко е получила България до момента, отговорът е 1.3 милиарда лева или еквивалента на 2% от БВП на страната.

Уроци за бъдещето: изграждане на силен и устойчив свят

И така — и това е най-важната част от моето послание към вас днес — какви са поуките, които можем да вземем за бъдеще? Посланието ми към вас е, че трябва да признаем, че живеем в бързо променящ се, податлив на сътресения свят и трябва да се научим да бъдем гъвкави, адаптивни, силни и устойчиви в него.

Много важен урок за темпа на промените — за това, че вече не сме в света, в който аз израснах и който се развиваше бавно — неотдавна ми даде внучката ми.

Като добра баба ѝ разказвах как, когато бях на нейните години, нямаше телевизия, нямаше компютри, а тя ме погледна — тогава беше петгодишна — и ме попита: „Значи сте имали само iPad?“

Мисълта ми е, че трябва да признаем, че готовността, превенцията, ранните действия, устойчивостта са задължителни качества, които ще ни бъдат необходими, за да се адаптираме като хора, като общности, като държави и като предприятия.

Какво означава да изградим устойчивост?

На първо място, устойчиви хора.

Хора, които са отлично образовани, като вас, които завършвате образованието си тук. Хора, които са здрави, социално активни, отлично вградени в общностите, но и притежаващи здрави основополагащи ценности като смирение, съпричастност, доброта, защото живеем в свят, в който се нуждаем един от друг и трябва да можем да си подадем ръка.

Човешкият капитал е от решаващо значение за това дали бъдещето ще бъде по-добро. 70 % от богатството на планетата сме ние — хората, въпреки че твърде често обръщаме повече внимание на пътищата, мостовете и сградите, а не на това, което ни прави силни — а именно на нас самите

На второ място, устойчива планета.

Едно от нещата, които научих в живота си, е, че често пренебрегваме закона за непредвидените последствия. И няма по-убедително доказателство от кризата, породена от изменението на климата. В продължение на векове градихме благоденствие, използвайки нефт и газ, и въглища—това беше важно и даваше резултат. Днес имаме електричество, транспорт, свързаност, промишлеността ни е в подем.

Имаме, обаче, и емисии въглероден двуокис, които застрашават бъдещето ни. Трябва да се справим с този проблем решително и се надявам, че младите хора тук ще ни водят в това отношение.

И накрая, устойчиви икономики.

България е добър пример за макроикономическа стабилност, но не е най-добрият пример за приобщаващо развитие. Твърде много от нашите сънародници се чувстват изключени или изоставени, а това е глобален проблем, така че ако искаме да бъдем устойчиви, трябва да се справим с проблема на изключително асиметричното натрупване на богатство, който наблюдаваме във времето.

И очевидно носим огромна отговорност да работим заедно като едно цяло, като човечество, което е задължение на моята организация, но и задължение на всички нас.

Особено се радвам, че пред мен са студенти от 45 държави — вие постигате промяна заедно. И в тази връзка, позволете ми да ви поставя една несложна задача:

Ейбрахам Линкълн е казал: „Най-надеждният начин да предвидиш бъдещето, е да го създадеш сам.”

Така че призивът ми към вас, млади хора и бъдещите лидери, е: поемете тази отговорност. Създайте бъдеще, което всички да уважаваме и на което да се радваме. Благодаря ви много!

Източник: http://epicenter.bg//

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ХАРЕСАЙТЕ НИ ВЪВ

Facebook