Промениха ли се представите ни за смъртта?

Руска блогърка показа как се преодолява смъртта на любим човек

Eкатерина Диденко е популярна руска блогърка с милиони последователи в социалните мрежи. Кариерата ѝ в мрежата започва през 2016 г. със съвети за бременни жени и дами, които се борят с различни проблеми, припомня „Сън“, цитиран от 24 часа. Тъй като Диденко е завършила фармация, това ѝ помага да гради имидж на експерт по въпроса. Освен това има две деца и съпруг, които често участват в нейните клипове.

Една трагична случка през февруари миналата година обаче превръща Диденко в истинска интернет звезда. За 29-ия ѝ рожден ден нейният съпруг Владимир организира парти за приятели в известна московска баня – модерно през последните години забавление сред жителите и гостите на руската столица. За да е още по-незабравимо преживяването, поръчва в джакузито за компанията им в един момент да бъдат изсипани и 25 килограма сух лед. Идеята е да се образува гъста мъгла, докато скачат в басейна. Оказва се обаче, че се получава и задушлив газ, от който трима души умират, включително Владимир.

Tрагедията разтърсва цяла Русия. Но освен да търсят причините за нея, медиите изведнъж се насочват и към начина, по който Екатерина се справя със смъртта на своя любим мъж и на приятелска двойка. Блогърката не спира да общува със своите последователи нито за миг. Разпространени са кадри както от самия инцидент в басейна, така и когато тя разбира, че съпругът ѝ е починал. Диденко участва и в телевизионно предаване два дни след неговата смърт, което възмущава доста хора. Даже се появяват призиви да ѝ бъде отнета думата. Психолози оправдават нейното поведение с прекалено голямата ѝ зависимост от инстаграм.

Екатерина обаче продължава да е гореща тема и до днес. Основната причина за това е, че прави достояние всяка своя стъпка след трагедията, и то във време, когато милиони хора трябва да се справят с неочаквана смърт на свои близки заради пандемията.

Диденко разчита на психолог, за да се справи с депресиращи мисли, променя външния си вид, уголемява бюста си, купува нов автомобил и за по-малко от половин година е с нов по-млад мъж до себе си. Това е 22-годишният начинаещ актьор Влад Черних. Наскоро даже двамата публикуваха свои снимки от Малдивите. На тях Екатерина е с булчинска рокля, а Влад е коленичил и хванал ръката ѝ все едно ѝ слага пръстен. Все още не е ясно дали са се оженили, или просто са позирали за фотосесията, но истината е, че тези фотографии отново нажежиха социалните медии.

Някои обвиниха Диденко, че е превърнала смъртта на съпруга си в проект за увеличаване на своята популярност и е извършила недопустими неща с паметта на бащата на децата си. Немалко обаче ѝ се възхищават за начина, по който лесно се справя с болката. Самата Екатерина твърди, че нейното поведение е продиктувано от търсенето на източници на серотонин и допамин, известни като хормони на щастието, за да продължи да живее. “Тази година се оказа повратна точка в живота ми. За миг се озовах без близък човек, съпруг и приятели. Дълго се втурвах в различни посоки, не знаех какво да правя, как да се държа, къде да намеря сили да живея… Много хора смятат, че лесно се възстанових от трагедията, но, повярвайте ми, това не е така.

Hе можете просто да изтриете практически една трета от живота си, от спомените си. Всичките ми приключения – нови гърди, стил, кола, създаване на запознанства, пътуване, работа с психолог, бяха начини за справяне с депресиращи мисли, които се появиха, щом останах сама. Средата много ми помогна да не падам духом, благодаря на абсолютно всички, които се появиха в живота ми”, написа Диденко.

И макар нейната лична трагедия само да съвпада по време с пандемията, която отне хиляди човешки живота, по някакъв начин намира място в полемиката дали СOVID-19 променя усещането ни за смъртност.

Професорът по религиозна история и култури на американския университет “Емори” Гари Лейдерман забелязва повишен интерес към класа си за смърт. Над 300 млади хора се записват в него след началото на пандемията.

Cпоред учения това е обяснимо, тъй като много са осъзнали, че смъртта не е нещо твърде далечно, а по-скоро близък съсед. “Намираме се във време, което колкото и да е трагично и ужасяващо, е един от малкото моменти, в който се сблъскваме с масово умиране и сме принудени да разсъждаваме върху собствената си смъртност”, обяснява Лейдерман пред Си Ен Ен. По думите му коронавирусът доста е разбъркал екзистенциалното ядро на младите хора, което не е обичайно за тази възраст, и те по-ясно са се фокусирали върху факта, че пълноценният и дълъг живот не е нещо гарантирано.

20-годишната студентка Джена Ласки от Джорджия признава, че при нея се е случило точно това, но тя е избрала да не се страхува, а да се опита да извлече някакви поуки. “Независимо дали ще има пандемия, или не през следващите години, аз ще продължа да си лежа будна всяка нощ с упорити и неприятни мисли за сигурната ми смърт. Но няма да задушавам този страх и безпокойство. Вместо това ще го изследвам и ще се сприятеля с него. Научих се, че единственият начин да победиш мрака е да преминеш през него”, споделя Ласки.

Променени нагласи отчита и Джейн Уитлок, която работи с умиращи и техните семейства. Например след пандемията хората са много по-склонни да попълват формуляри, свързани с последните им желания, но тя е изненадана, че няма по-голяма дискусия за смъртта, след като страхът от нея заема вече толкова ключово място в живота ни. “Повечето смятат, че ако стиснат зъби, нещата ще отминат и животът ще се върне към нормалното. Но всеки, който някога е жалил за загубата на любим човек, знае, че това не е възможно. Нормалното си е отишло”, обяснява Уитлок. Затова тя съветва хората ежедневно да си напомнят, че всички сме смъртни, за да могат да се справят по-добре с евентуална загуба.

Професор Лейдерман обаче смята, че е още трудно да се прецени как пандемията ще се отрази на представите за смъртта. “Ние толкова сме обсебени от нея в момента, че е невъзможно да погледнем напред и да си представим какво ще бъде след това”, обяснява ученият и допълва, че е добре да я приемаме като нормална част от живота.

Казвайте си често “поне”, за да победите скръбта

През последната година толкова много хора преживяха смърт и провали заради пандемията, че е невъзможно да се даде еднозначен отговор каква е правилната стратегия за справяне с болката от това. Английският психолог Ема Кени предупреждава, че скръбта може да бъде разрушителна, ако не се управлява. Освен това е възможно да не е свързана само със смърт, а да е породена от пропуск на неща, които не сме преживели – отменена сватба, дълго чакано пътешествие или празник с роднини.

Кени съветва често да си припомняме нещата, които обаче сме успели да свършим, или пък сме се предпазили.

Като начало можем да се опитаме да създаваме изречения с думата “поне”, която никога не е било особено симпатична. Например да си казваме “Поне бяхме заедно”, “Поне дъщеря ми е достатъчно малка, за да не си спомня, че не е имала парти за рождения ден” или “Поне завърших висшето си образование”.

“Разстройването от липсата на неща е естествена реакция, затова си позволете период на скръб. След това се опитайте да мислите за нещата по различен начин – може да скърбите за възможности, които не са се случили, но бихте могли да ги преформулирате във възможности, които тепърва ще се случат. И накрая, напомняйте си, че това е временно и ще приключи”, казва Кени пред “Сън”.

www.dunavmost.com

Facebook Comments Box
likeheartlaughterwowsadangry
0

Оставете коментар