България има проблем и той е, че хората ѝ умират

13 000 души умряха излишно, възрастните са изоставени от всички. Партиите не казват и дума за това

Коментар на Капка Тодорова за Клуб Z

Светлото бъдеще, което обещават всички партии, участващи в изборите за парламент, този път, за разлика от другите години, минава през поле, осеяно с трупове. Над 13 000 души е загубила България от началото на пандемията, ако пренебрегнем преценката на специалистите, че неофициално броят им е поне двоен. Това са 13 000 души, които днес можеше още да са живи, независимо от „придружаващите“ заболявания. Това са 13 000 изгубени живота в повече. И лошата новина е, че идните седмици смъртта ще продължава да вършее из България.

Какъвто и да е резултатът от изборите в неделя, партиите, които ще съставят правителството, са изправени пред тежката задача да спасят живота на сънародниците си. И този път не преносно, лъжепатриотично, сантиментално, в кичозни изявления ала „четата на Раковски“. А реално.

Нито една партия обаче не посочи пандемията като основен и най-спешен проблем пред страната ни. Оказа се, че това е проблем на специалистите, които са оставени съвсем сами в тази битка. Каквито и усилия да полагат те, провалът е предначертан, ако няма решителни политически действия за ограничаване на щетите, за спиране на заразата, за облекчаване на положението в болниците (вчера броят на настанените там надхвърли 10 000), за ясна кампания в полза на ваксинацията, намиране спешно на още ваксини, независимо от кой производител и съставяне на ясна стратегия за провеждането на ваксинации, която да защити онези, които не могат да изтичат на двата си здрави и млади крака по зеления коридор.

България има проблем и той е, че хората ѝ умират. Буквално, сега, в точно този момент. А без хората нямат значение никакви европейски политики, съдебни реформи, наказани мутри, магистрали, 50 лева към пенсиите и прочие класика, която се изсипа и този път от рога на изобилието, наречен „предизборна кампания“.

България има и още един проблем, който доведе до тази висока смъртност. Това е разпад на цивилизацията. Хората са се научили да се спасяват сами, с връзки, с хитрини, без да очакват нищо от политиците, на които иначе им плащат заплати точно и най-вече за решаване на проблеми като този с пандемията. Когато е нужно държавата с цялата си сила не само да даде, но и да изиска. Държава има само там, където гражданите получават правата си, но и спазват задълженията си. В противен случай нямаме държава, а фирма, обслужваща клиенти. Който има пари или пък е първи на опашката, печели.

Държавата България обаче в момента не е в състояние да изиска от гражданите си да изпълнят базови задължения – да не застрашават живота на другите, да спазят законите, да се подчинят на нарежданията. За по-лесно държавата непрекъснато отменя неприятните за имиджа ѝ решения, опитвайки се да се хареса на всички. В рамките на един ден ограничения се налагат, отменят, връщат и пак се отменят. Зависи само от това кой бизнес ще е по-гласовит от лекарите. Доверието към нея, което и без това бе твърде ниско, вече е съвсем разклатено.

Спечелилите изборите, а и всички, които ще влязат в парламента, са изправени пред тежката задача да взимат непопулярни решения без нужното за това доверие към тях от гражданите.

Една от най-важните стъпки обаче е България да направи стъпка обратно към цивилизацията, към обществата, които защитават първо най-слабите, болните и възрастните си членове. Да спрат разпада и от глутница да ни направят отново гражданско общество. За това на първо място трябва да се обърне внимание специално на ваксинациите на възрастните хора, както и на болните – физически или психически. Те не могат да се справят с пандемията сами, няма да оцелеят, ако не ги защитим.

Ваксинацията не може да е само за онези, които са ни родители, тя трябва да е и за чуждите родители, останали без близки, които да им помагат, които живеят далеч, не се ориентират в твърде сложната обстановка, или роднините им нямат силите да се справят с този проблем. Цивилизация има там, където животът не зависи от това дали имаш живи роднини с акъла си, които да те спасят.

И на още по-първо място трябва да се наложат мерки за опазване на живота и на онези, които не са ни пред очите, но ги застрашаваме с всяка своя екскурзия, пиене на кафе в центъра, пазаруване в мола… Независимо дали се харесва или не. Всъщност на никой не му харесва да стои затворен или да фалира, така че този разговор на държавата с бизнеса и гражданите не може да е дискусия.

Просто на всички най-сетне трябва да им е ясно, че с мъртви хора, няма бизнес. Няма държава. Няма спечелени избори. Няма нищо. И че пандемията не е проблем, с който можеш да се справиш сам. От теб зависят чуждите животи, но и от чуждите зависи твоят живот. Толкова е просто. И страшно.

Време е държавата да влезе в ролята си и това ще е основната задача пред новото правителство, колкото и да бягат от темата всички желаещи да участват в него. Ако трябва да се изразя с предизобрно клише: Държавата не е любовница, тя е майка. А майките можем да бъдем и гадни, ако се налага да спасим живота и здравето на децата си. Пък дано и гражданите най-сетне излязат от ролята си на деца и прогледнат около себе си, за да видят тези хиляди излишни трупове.

Източник: https://www.dunavmost.com/

Facebook Comments Box
likeheartlaughterwowsadangry
0

Оставете коментар