Как се купуват избори в България

Ромите в България са изтикани вън от живота на обществото. За тях не се сети никой и в сегашната кампания за ваксиниране. А политиците безсрамно черпят от този резервоар на гласове, без дори да стъпват в гетото

Коментар на Емилия Милчева за Дойче Веле: 

На парламентарния вот идната неделя една категория избиратели ще бъдат заставени да гласуват. Не че им пука за българската демокрация, не че са загрижени за върховенството на правото – принуждават ги техните работодатели, лидери на общности или обикновени отрепки. Тези избиратели не влизат в сметките за ваксинация срещу Ковид-19.

Независимо какви ги говорят управляващите, достъпът но тези хора до здравна помощ е изключително труден, лумпенизацията на част от тях – факт. Скоро ще разберем дали в България, където съмненията за контролиран и купен вот са хвърляли сянка върху всички избори, натискът няма да е по-силен в условията на пандемия – заради прогнозираната ниска избирателна активност. 

Вън от живота, вън от всичко. Освен от схемите за купуване на гласове

Колко са българските граждани, върху които е бил оказан натиск да гласуват за определена партия или да продадат гласа си, никой не се наема да каже. Това означава да бъде претеглена стойността на недемократичния вот в изборните резултати, а оттам да олекнат и някои политически сили.

Скоро предстои да види бял свят проучването на Антикорупционния фонд (АКФ), чиито експерти се заеха да изследват контролирания и купен вот на изборите в България от 2013 г. насам. Сигнали за такъв се появяват редовно – за последно в края на февруари, на частичните кметски избори в Мъглиж заради оранжеви предпазни маски. На излизане от секция хора оставяли маските в найлонова торба, пазена от жена. Прокуратурата обаче прекрати досъдебното производство поради липса на доказателства – в торбата имало и маски с други цветове.

Тази година е по-особена. Българските граждани, принудени да гласуват под натиск или срещу дребна сума, са подложени на двойна преса –  страх ги е от онези, които ги карат да гласуват, но и от липсата на ефикасна защита срещу коронавируса, каквато са ваксините. Става въпрос за хора предимно от маргинализирани общности – и ромите несъмнено са част от тях. Управляващите не си мръднаха пръста за комуникационна кампания, която да мотивира българите да се ваксинират и да се противопостави на скептицизма и антиваксърските настроения, така силно разпространени сред обществото.  Действителността показа, че е е имало нужда от подобна кампания, както и от специфичен подход към някои етнически общности. Като се отчете и това, че има дефицит на ваксини, а в организацията по ваксинирането цари хаос, става ясно, че тези хора са изцяло изоставени – те са извън всякакви схеми за ваксинация.  

Резервоар за продажба на гласове и на инфекции

Повечето роми нямат здравни осигуровки, което означава, че не могат да се запишат при общопрактикуващ лекар, който да им постави ваксина – макар ваксините да са безплатни за всички. Върху джипитата, които наброяват близо 4500, пада най-тежката задача – да имунизират милиони български граждани извън онези, които са обхванати в първите фази  – като лекарите, учителите, социалните работници и др.

В момента джипитата разполагат само с AstraZeneca, но няма много желаещи за оксфордската ваксина. Мнозина се записват в онлайн регистъра, за да си запазят дата, час, място и вид ваксина, предимно от типа РНК, или се редят пред районните здравни инспекции (РЗИ) в областните центрове, където се намираха някакви количества от Pfizer или Moderna.

Но за хората от гетовизираните райони и/или затворени етнически общности онлайн регистърът, РЗИ-ата или “зелените коридори” пред болниците, където ваксинират всички желаещи, не са опция. От една страна съмненията им във ваксините са големи, от друга – мнозина живеят и в отдалечени и труднодостъпни райони, в които няма дори здравни служби, нито джипита.

Преди два месеца здравният министър проф. Костадин Ангелов увери, че съвместно с МВР се създава организация, за да стигнат ваксини и до отдалечените населени места. Но “пропусна” да отчете колко от такива райони са ваксинирани. Предвид факта, че България е последна по темпове на ваксинация в ЕС – малко над 3% от населението, бройката едва ли е значима.

Какво от това, че Борисов обеща

Преди дни премиерът Бойко Борисов увери, че “всеки сънародник ще получи ваксина”. Освен това е убеден, че “през април ще получим повече от милион ваксини”. Големият въпрос е как да бъдат свързани доставките с планомерен и ритмичен процес на ваксинация, така че да е ясно на всеки етап какъв сегмент от населението се обхваща – хората на първа линия, икономически активните, възрастните над 65 г., хронично болните, затворените етнически общности.

На 4 април страхът от заразяване поради високата заболеваемост и смъртност от Ковид-19 в България ще възпре част от тях да упражнят правото си на глас. Но други ще са принудени да отидат до урните, независимо от страховете си и липсата на ваксинация.

На изборите през 2014 г. ДПС беше най-предпочетената партия от страна на ромската общност, а през 2017 г. “Галъп интернешънъл” показа, че са изместени от ГЕРБ, следвани от БСП и ДПС. Изглежда че през годините избирателната активност на българските роми расте обратно пропорционално на отвращението и отчуждението към политическия живот, които са обхванали останалите граждани. А политиците безсрамно черпят от този резервоар на гласове, но без да прекрачват прага на гетото.

Източник: https://www.dunavmost.com/

Facebook Comments Box
likeheartlaughterwowsadangry
0

Оставете коментар