„Всичко мина перфектно“: Как ваксинират възрастните в Германия?

Зелени коридори в Германия няма, но за сметка на това хората над 80 могат да са сигурни, че ще получат без проблеми имунизацията.

Как преминава целият процес – два разказа от първо лице.

В края на миналата година в Германия постепенно започнаха ваксинациите – най-напред на хората над 80 години, които остават приоритет до края на месец март. Скоро ще започне и имунизацията на гражданите над 70 години. С какво се сблъскват над 80-годишните, решили да се ваксинират, за да се чувстват по-защитени? Две от тях – Илзе Вихман от Нойвид и Розвита Кузен от Бон – разказват пред ДВ:

ДВ: Когато разбрахте за възможността за ваксинация, изпитахте ли колебания? Убедени ли сте, че ваксината е ефективно средство за борба с пандемията?

И. Вихман: Аз принципно съм убедена в ползата от ваксините. Но никой не можа да ми каже със сигурност дали в момента съм имунизирана срещу коронавируса. Попитах специално, защото имам съмнения – дали щом съм ваксинирана, съм напълно защитена и никой не може да ме зарази. А това засега не е сигурно – предстои да се установи с течение на времето. Ваксинацията наистина е единствената възможност, която имаме, но засега никой не може да удостовери нейния ефект – става дума повече за надежда, отколкото за увереност.

Р. Кузен: От седми февруари стана възможно да се запишеш за ваксинация – през интернет или по телефона, което аз в продължение на два дни се опитвах да направя безуспешно. Ядосах се и потърсих помощ – накрая в интернет успя да ме запише дъщерята на моя приятелка. Не съм имала каквито и да било колебания, неведнъж съм се ваксинирала. Убедена съм, че ваксинациите са от полза – като например срещу грип или срещу пневмококите, които атакуват белите дробове. И до ден-днешен не съм чула нищо, което да говори против ваксините, а дори и да има – плюсовете определено са много повече от минусите.

ДВ: Възможност за избора на ваксина не е имало  на разположение е била само тази на Pfizer/BioNTech. Как конкретно премина ваксинацията технически?

И. Вихман: Мина много гладко – в имунизационния център всичко беше организирано много добре. Информацията за възможността за имунизации беше поместена в местния вестник заедно със съответния интернет адрес, където да се запиша. Отидох на сайта, попълних формулярите без никакви проблеми – всичко, което искаха да знаят за моите заболявания. Затруднения нямах до последния въпрос, съдържащ код, който трябва да се впише, за да докажеш, че не си робот. С това изискване така и не се справих – все ми излизаше грешка. Звъннах на телефонния номер за въпроси и споделих проблема си. Любезната госпожа на телефона ми каза: „Не се измъчвайте, аз ще ви дам веднага час за ваксинацията.“ Така получих датите и часовете и за двете си имунизации – стана бързо.

Единствено мога да се оплача от местоположението на имунизацонния център – високо в планината, на половин час път с кола от града, в който живея. Определено можеха да го организират някъде по-близо до хората.

След първата имунизация нямаше абсолютно никакви странични ефекти, но деня след втората доза имах главоболие и болки в крайниците. Определено не се чувствах добре. Но тези болки постепенно спаднаха и на по-следващия ден вече всичко беше наред.

Р. Кузен: Нямах никакви проблеми след ваксинацията, освен че ме наболяваше мястото на инжекцията. Центърът за ваксиниране беше разположен централно и всичко беше отлично организирано – бих казала перфектно. На входа ни посрещнаха любезни млади хора, вероятно студенти, които припечелват по нещо допълнително, измериха ни температурата, след което ни насочиха към една голяма зала, където да поизчакаме. След това вратите се отвориха и ни казаха, че можем да влезем. Минахме през различни гишета, където трябваше да си покажем документите. Накрая ни приеха – наистина като на конвейер, но всичко функционираше перфектно.

Предварително трябваше да опиша предишните си заболявания, както и да декларирам, че съм съгласна с ваксинацията. Описах какви лекарства взимам и толкова.

В Бон имунизират в модерния Световен конгресен център

ДВ: Информирате ли се редовно от медиите за развитието на коронавируса? Какво смятате за наложените ограничителни мерки  докога трябва да останат?

И. Вихман: Това е добър въпрос, но той трябва да бъде зададен на вируса. Аз постоянно следя информациите за коронавируса, а е и неизбежно – медиите са пълни с тях. По отношение на разхлабването на ограниченията смятам, че трябва да се действа максимално предпазливо, тъй като всички учени говорят за трета вълна. Затова аз съм за предпазливост и по-добре да няма твърде много разхлабване, макар всички хора естествено да го желаят. По-добре бавно и предпазливо, с поглед към броя на случаите.

Р. Кузен: За мен това с новините за коронавируса е катастрофа. По телевизията не се говори за нищо друго, затова изключвам незабавно, не издържам и не искам да слушам. Каквото ме интересува, го научавам от вестника. Информацията естествено е важна, но не по десет пъти на ден, след което на другия ден отново и отново. Аз съм обикновен потребител на информация и вече не издържам – не желая да слушам всичко това.

Ясно е, че сме в трета вълна. И същевременно съм сигурна, че пътят, избран от правителството, не е верният. Тъй като според мен повечето зарази се случват в семейството, а не в ресторантите, магазините или училищата. Когато всички са защитени с маски и се спазва дистанция, няма как да възникнат проблеми, но в семейството е друго. Но пък къде другаде да идат хората, когато всичко друго е затворено? Те все пак търсят някакво разнообразие и остава само семейството. А това, вярвам, е най-голямата опасност от зараза.

Самата аз се пазя като нося маска, спазвам дистанцията, а и ходя на пазар по обед – тогава има най-малко хора. Оптимистка съм – смятам, че това, което има да става, ще стане.

Източник: https://www.dunavmost.com/

Facebook Comments Box
likeheartlaughterwowsadangry
0

Оставете коментар