„Взгляд“: Вместо война трябва да се установи нов световен ред

Всеки ден има лоши новини от международния живот. Президентът на една суверенна ядрена суперсила казва нещо невъобразимо за президента на друга суверенна ядрена суперсила. Китайските другари са принудени да обясняват на своите американски партньори основите на дипломатическия етикет и признаците на поне някои градивни програми в двустранните отношения на първите икономики в света. Руският министър на външните работи, признат майстор на точните и прецизни думи, определя всички глупости, които се случват, с друг афоризъм за бъдещи учебници: „Фалшива, а понякога дори изродска дипломация (Фейковая, а порой – и фриковая дипломатия)“, пише публицистът Андрей Сорокин в руския вестник “Взгляд“ в материал представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Нищо изненадващо, уви. Както етикетът е обвивка на нравите, така и дипломацията е изразително средство на определени участници в международната политика. Какво е присъщо на международната политика днес? Никой не обича никого (особено Русия, но също така и помежду си не по-малко), всеки безразсъдно върти интриги и слага каквото има в колелата на конструктивно сътрудничество и световния мир. Това е всичко, на което дипломацията на международните партньори е научена и превежда, спазвайки трогателното стилистично единство на формата и съдържанието.

Трябва обаче да се признае, че наблюдаваната горчива действителност е само проява на обективните закони на историческото развитие, известни на всеки ученик от съветско време от резюметата на класиците на марксизма-ленинизма: обостряне на империалистическите противоречия в суровото време глобална системна криза. Това е въпрос на ежедневие: кризите са залегнали в самата природа на капиталистическия социално-икономически ред и те също са включени в процеса на историческото развитие. А напрежението в международните отношения е само външно проявление.

Възможно ли е, разбирайки научно естеството на противоречията, да се регулира напрежението с добра воля, здрав разум и избягване на съпротивление между страните? Да. Дори имаше такъв успешен опит през втората половина на ХХ век – световният ред, създаден в Ялта. Но всичко свърши. Не защото е лошо, а поради тъжните, но обективно променени обстоятелства. Ялтинските норми и институции са оцелели днес само под формата на лозунги и декорации. Всъщност вместо световния ред от Ялта имаме световен ред след Ялта, изпълнен с трагични инциденти от световен мащаб.

И сега руският президент разумно обяснява на международните партньори в продължение на много години: изходът е на същото място, където беше входът. Путин директно се позовава на успешния опит на „Голямата тройка“ през 1945 г. при установяването на следвоенния световен ред. Да, казва той, оттогава обстоятелствата са се променили по известен начин. Но ялтинските принципи на съгласието на световните сили са все още технологични и релевантни. Достатъчно е, казва той, да се съчетаят едното нещо с другото и да се разшири кръгът на основателите и поръчителите на новия световен ред за сметка на възникващите нови центрове на силата (не може без Китай, нали?). Единственото процедурно изменение на инструкцията на бащите-основатели: да се прави не след опустошителна война, а вместо нея.

Но не. Международните партньори не чуват. Миналата есен, когато Путин изложи подробно тази концепция на юбилейната сесия на Общото събрание на ООН, тя звучеше идеално. Проблемът е, че безразличието на международните партньори към привидно рационалното „нулиране на Ялта“ е, уви, също обективно и естествено. В крайна сметка каква е същността на оригиналната Ялта?

Първо. Това е конспирация на две безусловни световни суперсили от своето време с участието на трета – всъщност бивша, но все още авторитетна. И тримата лидери са фигури с гигантски размери, способни да мислят в исторически категории и през 1945 г. те са имали повече от задълбочено и съществено разбиране на проблемите на войната и мира.

Второ. Това е взаимно признаване на последователността на два цивилизационни проекта от световния ред – съветския и американския. И определението за минимално травматични, но градивни правила на конкуренцията.

Трето. Двете суперсили, представящи своите проекти за глобализация и намиращи се в непостижимия зенит на силата са се превърнали както в конкуренти, така и в гаранти за спазването на правилата на конкуренцията. Ето защо светът на ХХ век е „биполярен“.

Всички предимства на света след Ялта са производни на тези три компонента. Крахът и на двата проекта за глобализация, един след друг – първо СССР, а след него и моделът на еднополюсната глобализация – в края на миналия век и началото на този век, погреба ялтинския световен ред. Светът просто загуби ободряващия чар на цивилизационната конкуренция и се потопи в архаичен морал, както преди ерата на историческия материализъм.

Формално нашите американски партньори все още не са изоставили миража на еднополюсната хегемония. И настоящият президент Байдън, с нов и неприличен за годините му младежки ентусиазъм, се зае да имитира възкресението на този изтощен проект. Дори не да го актуализира, а максимално да го перефразира. Но това е имитация, при която разумните, конкурентни, цивилизационни компоненти на проекта отдавна са заменени от примитивна алчност и мания за световно господство. И от тази камбанария същите Русия и Китай – единствените две способни и ефективни държави на планетата – се възприемат не като конкуренти – съратници за рационален световен ред, а като нахалници, нежелани и враждебни пречки пред глобалния грабеж.

Това са симптомите на смъртта на еднополюсната глобализация, които Путин диагностицира в своята незабравима реч в Мюнхен. Е, разбира се – и той, както другарят Си, знае за историческите модели и обострянето на империалистическите противоречия от първоизточници. И генетичната памет безпогрешно казва как завършват. Но … Рузвелт умря – и няма с кого да говори. И няма за какво да говори – алчността и мегаломанията не се споделят по приятелски начин.

По този начин, от трите ключови компонента на Ялта, ние дори нямаме първите два – добра воля и историческо мислене на всички световни сили и взаимно признаване на равен суверенитет. Остава само един убедителен аргумент, който е в състояние да поддържа настоящия световен ред на ръба на войната и мира. Следователно, Бог да даде здраве и отличен успех в бойната и политическа подготовка на въоръжените сили на Руската федерация. И тогава, изглежда, добрата воля със здравия разум ще наваксат.

Източник: http://epicenter.bg/

Facebook Comments Box
likeheartlaughterwowsadangry
0

Оставете коментар